Населението на с. Вълкосел наброява 2753 души. Първите години от създаването си кметството е било наричано Пълномощничество към тогавашното кметство в с. Слащен, ръководено от Пълномощник, назначен от тогавашната община. 
 
Най – високата точка в землището на с. Вълкосел местните хора наричат “Побит камък”, намираща се в местността “Погорник”. Надморска височина на с. Вълкосел е 700 м. Климатът е преходно - средиземноморски, почвите са излужени канелени, а селското стопанство специализирано в производството на ориенталски тютюн. Селото обхваща части от долините на реките Места и Бистрица. Има непроучени пещери в м. “Калето”, където са открити останки от средновековно селище. 
 
Институциите в село Вълкосел са СОУ “Христо Ботев”, основано през 1926 г. и читалище “Изгрев”, създадено през 1950 г. Към него са основани самодеен танцов и фолклорен състав и библиотека с богат книжен фонд. В селото има стадион и футболен отбор, който се казва “Стрела” – Вълкосел. Първият местен учител в с. Вълкосел е Джеит Ибрахимов Хаджиев, написал много детски и за селото стихове, както и история за селото, която не успял да издаде. 
 
Една от местните традиции е празнуването на “Прядой”, всяка първа събота на месец юни, когато започва доенето на овцете /предояване/, тъй като до сега са сукали малките агънца. Друга традиция, което е и религиозен празник е раздаването на Вариво /ашуре/, което се приготвя от седем различни варива, като пшеница, царевица, стар боб, сушени плодове, ядки. Други големи празници, които се празнуват са Арфе, Рамазан Байрям, Курбан Байрям. 
 
В селото се намира и втората по височина джамия в България. 
 
Типични за селото ястия са: клин /баница/, която се пече в тава с диаметър около 1 м, но не във фурната, а върху печка на дърва, лозови сърми, трахана, качамак, каша, кулаци /мекици/ зелник, тиквеник, сухи капички /изсушени бобови шушулки/, баклави и др. Характерни напитки са лангюр /плодова напитка/ и барканица /айрян/. 
 
Кмет на Вълкосел е Рамиз Ибраимов Билюков, тел.: 07547/2233