МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

 

Село Туховища се намира в югозападните Родопи на около 2 километра от границата с Гърция и е част от историко-географската област Чеч. Туховища е част от 

община Сатовча, област Благоевград. Надморското равнище на селото е 700-999 метра, а площта на землището му е 17,151 кв.км. Село Туховища граничи със землищата на 

следните села: на изток, където минава границата с Гърция – със землищата на обезлюдените села Борен и Манастир, на запад – със землищата на селата Слащен и 

Вълкосел, на север – със землището на село Жижево, на юг – със землището на село Годешево. Намира се на около 20 км. южно от Сатовча. 

 

ЛЕГЕНДА ЗА ИМЕТО НА СЕЛОТО

 

В османските документи селото се среща изписано като Тхуища. Други варианти на името са Тувища или Духовища, както и Туховище. 

Стари предания разказват следните варианти за произхода на името: 

 

„Тука вижте” – трима братя решили да основат 3 села, за всеки брат по едно. Най-големият заел землището на днешно село Слащен, най-малкият територията на село Годешево, а средният брат, виждайки землището на днешно Туховища казва на своите братя „Елате, тука вижте, тук ще е моето село”. Именно думите „тука вижте” се

превръщат в днешното име Туховища. 

 

„Духовища” - поради силните ветрове, които духали в миналото, заради голямата надморска височина, хората са започнали да наричат селото „Духовища”. 

 

ГЕОГРАФСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

 

РЕЛЕФ

 

Туховища има предимно планински и полупланински релеф, тъй като е разположен в Дъбрашкият рид. Във високите части релефът минава в хълмист или хълмисто-планински, а на места е силно пресечен. В геоложко отношение землището е представено преди всичко от скали, гранити, риолити и пясъчници. Преобладават кафяви горски и песъчливо-глинести почви. В землището на селото има равнинни местности ( Широки поляни, долния Зелен), голи върхове и крайречен пролом. Над Туховища са разположени два от най-високите върхове в района: на североизток - Чуката (местно име Митницата) с надморска височина 1010 метра и първенецът в района – връх Дикилиташ, по-известен сред местните като Побит камък, с височина 1100 метра. През късна есен и ранна пролет, когато над селото и околните села пада слана, то над Дикилиташ валежите са от сняг. 

 

КЛИМАТ

 

Климатът е преходно-континентален (субтропичен) с подчертано планинско вляние във високите части (Чуката и Дикилиташ). През зимата се образуват температурни инверсии, като средната януарска температура се движи според надморската височина. Сезоните са ясно изразени - лятото е топло и слънчево, а зимата е умерено студена. Преобладават есенно-зимните и пролетно-летните валежи. 

 

ФЛОРА И ФАУНА

 

Горският фонд е богат на иглолистни и широколистни видове – бор, смърч, бук, ела, дъб, бреза, върба и др. Иглолистната растителност превъзхожда широколистната няколко пъти. От животинските видове се срещат мечка, вълк, лисица, сърна, белка, глиган, заек и много други. От влечугите се срещат змии, гущери, дъждовник и др. 

 

Хидрографската мрежа включва р. Доспат и други по-малки реки и извори, както и множество микроязовири, които се използват за напояване, риболов и др. 

 

НАСЕЛЕНИЕ

 

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника”, издадена през 1878 година в Константинопол и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Духовища е посочено като село с 36 домакинства и 90 жители. 

 

Според Стефан Веркович към края на 19 век Туховища има мюсюлманско мъжко население 120 души, което живее в 36 къщи. 

 

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика”) към 1900 година Туховища е българо-мохамеданско селище със 70 домакинства и 500 жители. 

 

Според Димитър Гаджанов през 1916 година в Туховища, Слащен, Годешево и Вълкосел живеят 3012 жители. В момента /2012 година/ в село Туховища има около 958 жители и около 180 домакинства. Най-възрастният мъж в селото се казва Джевид Билюкбаши, роден през 1927 год., а най-възрастната жена, родена през 1921 год., се казва Атидже Айролова. Статистиката сочи ниска раждаемост, една от причините за което е големият брой семейства, изселили се да живеят в градовете и в чужбина.  

 

ИСТОРИЯ НА СЕЛОТО

 

През 1912 година по време на Балканската война и Покръстването, свещеници от Пловдивската митрополия опитали да покръстят хората от село Туховища, но жителите му се вдигнали на бунт и ги прогонили. При повторното идване на покръстителите селото било опожарено, а населението се укрило край реката и големите баири. 

 

През 1970 година жителите на село Туховища стават жертва на Възродителния процес, като над населението е упражняван системен тормоз. Забранява им се изпълнението на всякакъв вид ислямски обреди – посещение на джамия, извършването на сюнет на момчетата, носенето на забрадки, шалвари, погребване по мюсюлмански обичай и т.н. Арабско-турските имена на жителите насила са сменени с български, забранено е използването на турски език. Много селяни намират смъртта си около българо-гръцката граница в опит нелегално да емигрират. През 1989 година населението си възвръща мюсюлманските имена. 

 

През 1975 година в местността „Оградето”, намираща се край село Туховища, при селскостопанска работа, случайно е открит некропол. Проучванията за некропола предоставят на българската наука данни за предишното население от периода на Първата българска държава. Изследваните 146 гроба на некропола представляват гробни ями с правоъгълна или трапецовидна форма – по-тясна откъм краката. Градени са от каменни плочи, поставени отвесно само от едната им страна. В некропола са намерени различни обеци и гердани. По своите стилови особености и техники на изработване накитите в некропола са характерни за раннобългарските некрополи в Южна България. Всички предмети, открити в некропола от село Туховища в момента се съхраняват в музея в гр. Благоевград. 

 

През 1949 година селото влиза в състава на община Слащен по силата на Указ №794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949г. С решение на Благоевградския окръжен народен съвет от 28 ноември 1958 година, Туховища минава към община Сатовча. След това е върнато на община Слащен с Указ №959 на Президиума на Народното събрание от 23 декември 1965г. По силата на Указ №2295 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978г. отново е прехвърлено към община Сатовча. 

 

В периода на съществуването си от селото непрекъснато са се оформяли емигрантски групи, изселващи се към по-големите градове и чужбина по различни причини. Особено много емигранти има по време на Априлското въстание през 1876 година, Балканската война през 1912 година, както и Възродителният процес през 70-те и 80-те. Голяма част от населението на Туховища и останалите села бягат далеч от конфликтите, някои успяват да избягат, други остават, а трети намират смъртта си. Основно изселниците от Туховища се установяват в южните ни съседки – Турция и Гърция и малко от тях успяват да достигнат до Америка. През 1912г. при опожаряването на селото от четниците на ВМРО и опитът за покръстване на туховищенци, населението се вдига от селото и тръгва в посока югоизток с намерение да се пресели в Турция. Стига до село Папаз кьой (дн. Пападес, Гърция), в устроения временен лагер достига вестта, че четниците са разбити и селото е свободно. Така голяма част от бежанците се връщат и построяват селото отново. На 18 февруари 1934г. се дава старт на изселническата вълна от селото към Tурция. На тази дата се изселват само 4 семейства, но в продължение на една година броят на изселилите се семейства  достига 54. Така селото изпада в демографски срив, а властта налага строги мерки по охраняването на държавната граница. По-късно започва да се прилага интерниране на отделни семейства към централна и северна България. По настоящем потомците на тези изселници живеят в и около Измир, Чанакале, Самсун, Истамбул и Бурса. 

 

Един от изселниците е Мехмед Касапов – американски бизнесмен, емигрант в САЩ, който често посещава родното си село Туховища. За спомен на населението той реставрира чешмата, намираща се в центъра на селото, като изгражда покрай нея малък парк за игра на децата; организира събор на селото; през 2009г. спонсорира регистрацията на футболният отбор на селото. 

 

Други личности, свързани с Туховища са:

 

През 2004 год. в Туховища се заснемат няколко сцени от българския игрален филм „Откраднати очи”, в които сцени участват и жители от селото. 

 

РЕЛИГИЯ

 

Населението на село Туховища е изключително мюсюлманско. В селото има две джамии – едната е в „Долната махала”, другата – в „Горната махала” на селото. Джамията в „Долната махала” има едно минере, с два балкона. Построено е през 1989 година под ръководството на строителния техник Мустафа Шукриев (Царя). Основните майстори на минерето са Зейнил Каларев, Алиосман Юмер, Юсуф Башов и доброволната финансова и физическа помощ на цялото население. Няма сведения обаче кога е построен самият молитвен дом, както и кога е построена джамията в „Горната махала”. Единственото нещо, което се помни от населението е, че джамията в „Горната махала” е по-стара от тази в „Долната махала”. 

 

По план и вътрешно оформление Централната джамия в „Долната махала” е копие на по-старата. Разликата е в размерите на молитвеното помещение, като това в „Долната махала” е по-голямо. 

 

В съседство и на двете джамии са запазени малки гробища, в които вероятно са погребани местни духовници или хора от знатни родове. Надгробните плочи са характерни за османско-турската култура – правоъгълни плочи, изписани на османско-турски език, завършващи с тюрбан в горния край. В днешно време запазени такива плочи се откриват само в гробището на джамията в „Горната махала”, и рядко другаде. Плочите в гробището на Централната джамия са изцяло изпочупени и прибрани по време на т.н. „Възродителен процес” в България през 70-те и 80-те години. Причината, те да бъдат запазени в „Горната махала” е, че във въпросният период гробището и околностите на джамията са буренясали. 

 

Двете джамии се ръководят от Джамийско настоятелство – село Туховища, което отговаря за религиозните въпроси, включително и поддръжка на молитвените домове, вакъфски имоти и гробищни паркове. Джамийското настоятелство в село Тухосища е подчинено съответно на районно мюфтийство – град Гоце Делчев и Главно мюфтийство на Република България в София. 

 

ОБЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ

 

 

ТРУДОВА ЗАЕТОСТ

 

Основният поминък на хората от селото е производството на тютюн. Последните няколко години, заради ниската изкупна цена много от жителите на Туховища се пренасочват да търсят работа в други сектори като строителство и шивашки цехове. Голям брой от жителите се установяват да живеят в чужбина. 

 

ЗАВЕДЕНИЯ

 

 

СПОРТ

 

Футболният отбор на село Туховища носи името „Граничар” и е регистриран за първи път през 1976 год. Той е създаден по идея на местни жители като Мизамидин Синанов, които е и първият треньор на отбора; Гошо Теменджийски - учител от град Гоце Делчев; Вълков - началник на заставата, който помага за направата на игрището; Стойчо Габровски - учител от Дупница и още много други. Името на отбора „Граничар“ е наследено от читалището в селото, което също се казва „Граничар“. В ранните години в отбора играят войници от заставата. Най-силният етап на отбора е през началото на 80-те. През 2000 г. отборът престава да съществува по финансови причини. През 2009 година отборът е регистриран отново, благодарение на Мехмед Касапов. 

 

ПРАЗНИЦИ НА СЕЛОТО

 

Легенда за празника „Прядой”

 

Местните жители разказват, че в миналото на този ден овчарите в селото са отделяли малките агнета от майките им. От там се е получило и името на празника „Прядой”, т.е. пределяне на стадото на две части – първата: овцете-майки и втората: агнетата, заедно с овцете, които още не са раждали. Поради това на този ден е традиция във всяко семейство да се яде печено агне.