село Фъргово

Контакти

Местоположение

Фъргово, известно още със старите паралелни имена Фъргова и Фрогово, е село в Югозападна България. Намира се в община Сатовча, област Благоевград, на около 15 км от границата с Гърция, в Западните Родопи. Селото попада в историко-географската област Чеч.

Фъргово отстои на 5 км югоизточно от общинския център Сатовча, на 3 км югозападно от село Кочан и на 6 км северозападно от село Вълкосел. Населеното място е свързано с посочените селища чрез добри пътни връзки. Гоце Делчев се намира на 35 км, Доспат — на 26 км, а Хаджидимово — на 30 км от селото.

Природа и забележителности

През землището на Фъргово тече река Фърговска, която извира от живописната котловинна местност Луковица, северно от селото. На около 2 км северозападно се намира скалният феномен „Скали“, а на юг е разположена историческата местност „Селище“, откъдето се предполага, че възниква сегашното населено място.

На територията на село Фъргово има изградени 22 чешми за обществено ползване.

История

Село Фъргово има богата история. Според налични сведения разпръснатите махали в околността са съществували още от 4-тото хилядолетие пр. Хр. Според някои научнопопулярни източници районът е бил населяван от тракийските племена беси и травси.

Край Фъргово са открити праисторически, антични и средновековни селища, късноантични некрополи, гробници и укрепления. По време на Великото преселение на народите местните траки се смесват със славянското племе драговити, което населявало територията на Фъргово.

В по-късен период селото е било обитавано предимно от турци и власи, но впоследствие част от тях започват да се изселват. Селото е населено с българи мохамедани, предимно от Кочан и Сатовча. През XIX век Фъргово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя.

Произход на името

Съществуват различни предания за произхода на името Фъргово. Една от теориите гласи, че то произлиза от разхвърлените махали, наричани „развъргани“, а по-късно — Фъргово. Според друго предание жилищата в сегашното село са били подредени във формата на дъга, подкова или рог, откъдето идва названието „Рогово“, а по-късно „Фрогово“.

И до днес хора от южната част на общината наричат селото Фрогово.

Население и култура

За Фъргово се знае, че в миналото е било турско селище. Предполага се, че е основано от пастири от кочански, тюркски и арумънски произход. Арумъните са наричани още власи, цинцари, куцовласи, македонци и каравласи. Те населяват части от Северна Гърция, Албания, Република Северна Македония и България. Говорят арумънски език, който принадлежи към групата на балканските романски езици, а по вероизповедание са православни.

Във фолклорно отношение Фъргово и околните села се свързват с македонската фолклорна и диалектна група, вместо с родопската, която е повлияна от смоляните.

Образование и обществени сгради

До началото на миналия век във Фъргово е имало мектеб — мюсюлманско духовно училище. През 1926 година е отворено първото българско училище, което първоначално се помещавало в сградата на някогашния мектеб. През 1947 година е построена сегашната училищна сграда.

През 1973 година на първия етаж на училищната сграда е открита детска градина. Двете учебни заведения функционират и до днес. В Начално училище „Пейо Кр. Яворов“ се обучават 15 ученици в две слети паралелки, за които се грижат един директор и двама учители. В детската градина се обучават и възпитават 14 деца в една смесена група, за които се грижат двама учители.

В кухнята на детската градина ежедневно се приготвя топъл обяд за 41 потребители — възрастни, социално слаби и хронично болни хора. През 1980 година е построена многофункционална обществена сграда, в която се помещават читалище, кметство и здравен пункт. За съжаление читалището не функционира след 1989 година.