Село Ваклиново е разположено в южната част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи, на надморска височина около 1000 м. Намира се на 8 км. югоизточно от общинския център – с. Сатовча и на 40 км. източно от гр. Гоце Делчев. 
 
До 1960 г. се е казвало село Марулево, едва по-късно е преименувано на с. Ваклиново – носи името на граничаря Вергил Ваклинов, загинал на 02 юли 1953г. при престрелка с бандити в местността Римски мост на около 6 км. югоизточно от селото. 
 
Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на валежите. През селото тече Марулевска река, приток на Жижевска река. Почвите са предимно кафяви планинско-горски и се отглежда тютюн, зърнени и фуражни култури. Най-високата точка в землището е връх Марашова чука – 1414 м. надморска височина. 
 
В местността “Рата” южно от село Ваклиново има група от четири малки пещери наречени “Мечкини дупки”. Образувани са в тънки пластове мрамор и талкошисти, прослоени с гнайси. Имат сложен карстово-тектоно-процепен произход. Пещерите са хоризонтални или низходящи с дължина съответно 13 м., 6 м., 17 м. и 5 м. Входовете са силно удължени, а галериите са тесни и труднопроходими. Многобройните кварцови жили са формирали скални мостове и корнизи. Бедни са на синтрови образувания – дребни сталактити, сталагмити, сталактони и синтрови кори. 
 
В местността “Пади бога” северно от с. Ваклиново са запазени останки от тракийска крепост. В подножието й са открити останки от селище от късния период на желязната епоха и античната епоха, съществувало вероятно и през средновековието. Източно от с. Ваклиново в местността “Петров ден”, има руини от средновековна църква. До южния край на селото, в местността “Кардалъма, са запазени следи от път с ширина 2 м., за който се предполага, че е от преди османския период. През 1926 г. в с. Ваклиново е открито началното училище, което носи името “Стефка Събчева” на първата учителка и основателка на училището. От 1974 г. училището вече е основно. 
 
През 1957г е основано читалище “Първи май”. Има разкрити детска градина, детска ясла (открита през 1978 г.), здравна служба и пощенска станция. 
 
В селото има четири шивашки цеха и един дърводелски. В парка на с. Ваклиново са издигнати паметници на граничаря Вергил Ваклинов с кучето Вихър, строен през 1973г. от скулптура Георги Филин, и паметник на първата учителка и основателка на училището Стефка Събчева.  Известните личности, свързани с Ваклиново са: 
 
Граничарят ВЕРГИЛ БОРИСОВ ВАКЛИНОВ, чието име носи селото. Роден е на 11 юли 1930г. в с. Планиница, Пернишко. През 1950г. е бил призован на редовна военна служба в Гранични войски. След като завършил школата за инструктори на служебни кучета, заедно с четириногия си другар Вихър заминал за южната граница. На 1 юли 1953г., няколко месеца преди да се уволни, младши сержант Вергил Ваклинов застъпил с кучето Вихър на пост. Нощта бавно слизала от гордите родопски върхове. Откъм Римския мост се чува стрелба. Граничният наряд “Секрет” със старши ефрейтор Александър Александров водел бой с четирима диверсанти. Паднал убит редник Дончо Ганев. Тежко ранен бил и Александров. Вергил и Вихър се притичали на помощ. Сам срещу трима – единият от нарушителите бил смъртно ранен. Вергил познавал добре околността, минал по пряка пътека и в местността Чуката (сега Ваклинова чука) препречил пътя им към границата. Сражавал се близо два часа. Кучето било промушено с нож, той бил прострелян, но не изпускал автомата. Дошли и граничарите от двете застави. Бандитската група била разгромена. Цели шест часа шестнадесет граничари носили на ръце своя другар през стръмните дерета на Родопите, за да стигнат колкото се може по бързо до ливадите на с. Ваклиново (тогава с.Марулево), където жителите на селото окосили тревата и подготвили площадка за кацане на санитарния самолет.
На път за София Вергил Ваклинов починал. 
 
Първата учителка СТЕФКА СЪБЧЕВА ВАЦОВА. 
Родена на 16.02.1906 г. в гр. Ловеч. Пристига в с. Ваклиново (Марулево) през един есенен ден на 1927 г. Напразно 21 годишното момиче обикаляло с баща си близо две седмици схлупените каменни къщурки, за да намери квартира. Напразно се мъчила с топли думи да заговори събраните на чешмата жени. Още неопитната млада учителка срещнала трудности в това непознато село не само в уреждането на някои лични въпроси, но и при ремонтирането на училището - една стара паянтова къща с изпокъртени стени и подове. Липсвала всякаква покъщнина, нямало и учебни пособия. А в сутерена на сградата постоянно отсядали пътуващи цигани – калайджии, от добитъка на които в учебната стая миришело на тор. Не било лесно на ентусиазираната учителка в ония дни да убеди невежите и фанатизираните да изпращат децата си на училище. Но голямата любов към хората и учителската професия, която я довела от Ловеч на южната граница, и силната й воля да преодолява всяка трудност, й помогнали в работата. Макар и с твърде малко ученици, Стефка започнала обучението. Отначало децата бягали и гледали своята учителка плахо и неуверено. Но времето и майчинското отношение на учителката постепенно излекували от съмнения крехките детски души. Чрез децата бил прокаран първият невидим мост към сърцата на майките, които една след друга се сближавали със Стефка. От нея те научавали много важни неща: за възпитанието на децата, за подреждането на къщите и дори как да приготвят храната. 
 
Това, обаче, не се харесвало на всички в селото. Страшни и непоносими станали нощите на Стефка, след като се настанила да живее в училището. Непознати хора често чукали по вратата, издавали животински звуци, явявали се облечени в кожуси като мечки, за да я изплашат и пропъдят. И макар често пъти да се налагало да нощува у свои колежки в съседното село Любча, тя не напуснала работата си, защото знаела, че повечето от хората вече я уважават и била сигурна, че ще дойде време, когато и заблудените ще й повярват. Въпреки, че била огорчавана от някои, скромната учителка се отнасяла с внимание към селяните, които живеели в мизерия и невежество. 
 
Непрекъснатите тревоги и лошите условия, както и едно простудяване по време на прехожданията до с. Любча станали причина Стефка да заболее от туберкулоза. Повяхнало хубавото й лице, в очите угаснали предишните весели искри. Не могло да й помогне лечението и в Искрецкия санаториум, където прекарала известно време и се почувствала по-добре. Желанието й да работи с малките палавници и техните родители, които започнали да й вярват, я накарало да се върне в с. Ваклиново (Марулево). Сега вече имало по-добри условия, били назначени и други учители. При нея дошла майка й, която била най-добрата закрила и утеха, но вече било невъзможно да се спаси един толкова изстрадал човешки живот. През 1929 г. в навечерието на големия славянски празник Кирил и Методий, тя починала. Изпълнено било желанието на Стефка да бъде погребана на онова място, където с китара в ръка изпращала хубавия пролетен залез на слънцето, след като се връщала от разходка с пъстър букет от уханни горски цветя. 
 
Днес, когато човек мине по неравния криволичещ път край парка на с. Ваклиново, променило значително своя лик и бит, ще забележи самотна паметна плоча, потъмняла от времето. Скромният надпис напомня на поколенията за героизма на една самоотвержена учителка, дала живота си да просветлее душите на децата. 
 
Кмет на Ваклиново е Пламен Младенов Братанов, тел.: 0879121755