Осина е село в община Сатовча, западно от с. Сатовча на 43 км. от Гоце Делчев и на 15 км от гр. Доспат, обл. Смолянска. Северозападно от селото минава пътя за Гоце Делчев – Доспат. Селото е разположено в южната част на Дъбрашкия дял на Западни Родопи. 

 

Климатът е преходно-средиземноморски с известно планинско влияние. Западно край селото тече Осинска река, а източно – нейн малък приток. Характерни почви за селото са средно и силно ерозирали горски и леко песъкливо-глинести. 

 

През годините населението нараства, но през 1948 г. до 1962 г. има изселвания за селата Дунавци, Крън, Хаджидимово и Шейново. 

 

В землището на с. Осина се отглеждат тютюн, картофи, а от животните – крави и овце. През 1957 г. е основано ТКЗС, от 1970 г. към АПК Гоце Делчев, от 1979 г. до 1990 г. към АПК с. Сатовча, което през 1992 г. е ликвидирано, след което земите се връщат на собствениците. 

 

Извършва се дърводобив и дървообработване в цехове, открити орез 1999 г. и 2007 г. През 1992 г. е открит цех за авточасти, който съществува около 10 години. Орез 1989 г. е открит и първият шивашки цех в с. Сатовча. 

 

Търговското обслужване на населението е започнало през 1951 г., когато е открит смесен магазин, който се зарежда от потребителска кооперация от с. Сатовча. Към момента в с. Осина има три мини маркета и четири питейни заведения с капацитет от около 200 места. 

 

Селото има кадастрален план, електрифицирано е, водоснабдено и канализирано. Кметство Осина е създадено през 1951 г., същата година е открито читалище „Зора” с библиотека, киносалон и фолклорна група, съществувала до 1989 г. Началното училище „Васил Левски” е създадено през 1962 г. Първият учител е Христо Аврамов Витков от Червен бряг. До 1950 г. е начално училище „Св. Иван Рилски”, а през учебната 1950/51 г. е преобразувано в основно училище „Васил Левски”. През 1956/57 г. отново е преобразувано в начално училище. Много по-късно са разкрити детска градина и здравен пункт, съществуващи и сега. През 1975 г. е сформиран и футболен отбор „Балкан” – Осина, който съществува до 1989 г. 

 

Според преданията, Осина води началото си от кочански овчари, които се събирали да правят заедно мандри – биели масло, правели сирене и кашкавал. След чумната епидемия през 1502 г. някои от овчарите остават в колибите си, за да избегнат заразяване. Под името „Остана” и „Усина” селото се споменава в османски регистър от втората половина на петнадесети век с 38 християниски и 1 мюсюлманско домакинства. През 1889 г. селото има население от 282 жители, според преброяване на населението на Османската империя. Към момента жителите на с. Осина са около 630. 

 

Историческите забележителности в с. Осина, открити през годините, са в местността „Юрте” /северозападно от Осина/. Открити са останки от селище, съществувало през каменната епоха. В местността „Кривата скала” /южно от селото/ през късно бронзовата епоха и първото хилядолетие пр.н.е. е имало тракийско светилище. В местността „Селище” /югозападно от с. Осина/ има осем тракийски надгробни могили. В местността „Калето” личат руини от антична крепост. В местността „Черквата” североизточно от селото/ са открити останки на селище от Средновековието. В местността „Юрушкото” /на около 4 км. северозападно/ е открито селище от Средновековието. В местността „Църквата” /на около 4 км. западно/ личат основи от черква. В подножието на м. „Кривата скала” е минавал път /вероятно през Средновековието/, за който свидетелства запазен римски мост. 

 

Най-високата точка в землището на с. Осина е местността „Горната пресека”, която е с надморска височина около 1200 м, намираща се северозападно от с. Осина. 

 

Осина е малко село, но заобиколено от красива предимно борова гора, смърч, ела и бреза. Въздухът е чист и свеж, а погледнато от високо, където се намира курортния комплекс „Дъбраш”, се открива една безкрайно красива и незабравим гледка. 

 

Кмет на село Осина е Славчо Красимиров Хаджиев. 

 

Телефон за контакти: 07544 22 83, 0879 12 17 60