Първите години от създаването си кметството е било наричано Пълномощничество към тогавашното кметство в село Слащен, ръководено от пълномощник, назначен от общината. 

 

Най-високата точка в землището на с. Вълкосел месните хора наричат „Побит камък”. Намира се в местността „Погорник”. Надморска височина на с. Вълкосел – 700-999 м. Климатът е преходно-средиземноморски. Почвите са излужени канелени, а селското стопанство е специализирано в производството на ориенталски тютюн. Селото обхваща части от долините на реките Места и Бистрица. Има непроучени пещери в местността „Калето”, където са открити останки от средновековно селище. 

 

Институциите в село Вълкосел са: СОУ „Христо Ботев” – основано през 1926 г., ЦДГ „Иглика”, Детска ясла село Вълкосел, читалище „Изгрев” – създадено през 1950 г. Към него са основани самодеен танцов и фолклорен състав и библиотека с богат книжен фонд. В селото има стадион и футболен отбор, който се казва „Стрела”. Също така има и три заведения. 

 

Първият местен учител в селото е Джеит Ибрахимов Хаджиев, написал много стихове за децата и селото, както и история на Вълкосел, която не успял да издаде. 

 

Една от местните традиции е празнуването на „Прядой” всяка първа събота от месец юни, когато започва доенето на овцете /предояване/. Друга традиция, което е и религиозен празник, е раздаването на вариво „Ашуре”, което се приготвя от седем различни варива, като пшеница, царевица, стар боб, сушени плодове, ядки. 

 

В селото се намира и втората по височина джамия в България. Типични за Вълкосел ястия са клин /вид баница/, която се пече в тава с диаметър около 1 м., но не във фурна, а върху печка на дърва, лозови сърми, трахана, качамак, каша, кулаци /вид мекици/, зелник, тиквеник, сухи капички /изсушени бобови шушулки/, баклава и др. 

Характерни напитки са лангюр /плодова напитка/ и др. 

 

Кмет на село Вълкосел е Рамиз Сюлейманов Билюков. 

 

Телефон за контакти – 07547 22 33.